През лятото не приготвям сладка. Предпочитам да замразя плодове във фризера /вишни и череши/ и когато през зимата ни се прияде, приготвям някакво малко количество – 4-5 бурканчета, които се консумират за около 1-2 месеца. Затова и не използвам лимонтузу в сладката. А и не всички членове на семейството ми понасят виненатата киселина.
Често правя и компот от замразените плодове, не повече от тенджерка и му се наслаждаваме докато е още топъл. Преди години, когато имахме голяма прасковена градина, беряхме много праскови, ядяхме до пръсване и пак оставаха. Замразявах ги почистени от костилката в торбички във фризера. През зимата си вадехме пакетче, оставяхме го да се размрази и получавахме плод с вкус на току-що откъснат, заедно с плодов сок.
От сливи, обаче, приготвям няколко бурканчета сладко още когато узреят, защото заемат много място във фризера, а там какво по-напред да наредя. По-голямо количество суша в машината за сушене на плодове.
4 кг сини сливи
0,5 кг захар
Сливите се измиват, почистват се от костилките и се нарязват напречно на половини в тава /35 см диаметър и 8 см висока – слагам, докато се напълни/. Поръсват се с половин кг захар и се оставят докато захарта се оцвети от плодовия сок /аз ги оставих през нощта за около 7-8 часа/. Слагат се във фурната на 120-130* и се запичат докато плодът омекне и до сгъстяване /за около 5-7 часа/.
Като го извадих, видях, че е леко препечено, но за нас това е „ефекта на дефекта“ – отгоре сливите са леко хрупкави и като дъвка. Ако този „ефект“ не ви допада, намалете времето или температурата на печене.
Горещото сладко се изсипва в сухи затоплени буркани. Бурканите се затварят и оставят легнали, докато сладкото изстине.
Не стерилизирам допълнително бурканите. Ако приготвите по-голямо количество, може след затварянето им да ги стерилизирате за 10 минути.














