Бонбони с рожков и семена от чиа

Бонбони с рожков и семена от чиа

Бонбони с рожков и семена от чиа

Продукти:
1 чаена чаша орехи
10 фурми
1 чаена чаша черни/тъмни стафиди
1/3 чаена чаша брашно от рожков
3 супени лъжици семена от чиа, накиснати за около 30 минути във вода
щипка хималайска сол
3 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан
2 с.л. тъмен ром
кокосови стърготини

Начин на приготвяне:
Фурмите се почистват от костилките и дръжките. Продуктите се смилат в блендер до получаването на смес, която прилича на тесто. С мокри ръце се оформят малки бонбони /30 броя по 15 г/, които се овалват в кокосови стърготини.

Вижте също: Сурови десерти.

Семената от чиа – „храната за бягане”

Масово се употребяват като високоенергийна храна, даваща издръжливост още от времето на древните ацтеки. Чиата е най-богатия растителен източник на омега-3 мастни киселини. Семената съдържат протеини и витамини А, B и Е, калций, калий, желязо, манган, цинк и са антиоксидант. Семената от чиа са източник на фибри – ускоряват изпразването на чревния тракт и стабилизират на нивата на захарта в кръвта. Гелоподобната смес, която образуват в стомаха, дава чувство за ситост и се препоръчва за регулиране на апетита.

Дневен прием на чиа: 2 с.л. на ден накисната или смляна чиа – това прави семената богати на ензими (накиснатите семена приемат желеобразна форма). Приемането на чиа, която не е смляна или накисната не е препоръчително, защото може да раздразни стомаха. Чиата абсорбира вода в количества 7 до 10 пъти теглото си, така че е добре да се увеличи приема на течности, докато се консумира чиа – при недостиг на вода, семената ще започнат да усвояват течности от стомашните сокове и това може да предизвика дискомфорт.

***************************************

Чията са ядивните семена на растението Salvia hispanica, което принадлежи към семейството на ментата и вирее основно в Мексико. На езика на ацтеките, нахуатл, “chian” означава мазен, маслен. Това, което учените знаят днес е, че преобладаващото количество мазнини в нея са незаменими мастни киселини (тези, които човешкият организъм не може да синтезира сам). 100 г чия съдържа 18 г алфа-линоленова киселина (ALA), което я превръща в най-големия растителен източник на омега 3 – наред с лена и морските водорасли. За ролята на омега 3 в човешкия организъм може да се говори много, но най-важното е, че тези мазнини са нужни на тялото, за да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Освен това са ключови за сърдечно съдовата система, концентрацията и настроението, и, не на последно място, забавят скъсяването на теломерите в клетките (тоест, забавят стареенето).

Чията е култивирана от ацтеките още през 16 век. Ацтеките  консумирали чията като напитка (смесена с вода), смилали я на брашно, и често носели зрънцата, когато тръгнат на път – като компактна, лесно съхраняема и високоенергийна храна. Използвали са я като лекарство при кашлица, пневмония, проблеми с бъбреците и за сваляне на температурата.

Що се отнася до хранителните свойства на семената, високата им енергийност (съдържат почти 17 г протеин на 100 г) е само една част от доста сериозния й спектър. Чията е богата на естествени антиоксиданти, които са ключови за блокирането на свободните радикали. Не съдържа глутен и досега няма известни случаи на алергични реакции.  Последното я прави добра алтернатива на сусама, който често се препоръчва като добър растителен източник на калций, но е силен алерген.

Като най-големия вегетариански източник на омега 3 мастни киселини, най-често сравняват семената на чията с ленените семена. Техните стойности действително са много близки, но, за разлика от лена, чията не гранясва и не оставя „рибен” послевкус. Освен това, със своите 631 мг на 100 г, тя превишава 4 пъти съдържанието на калций в лененото семе, а в същото време има  наполовина по-малко натрий (16 мг на 100 г). Последното е особено важно заради препоръчителната дневна доза натрий (2400 мг), която често пъти надвишаваме заради прекомерните количества сол в опакованите храни, хляба, ястията в ресторантите или ако пием минерална вода с високо съдържание на натрий.

Чията е и много добър източник на фибри (34 г на 100 г), които са от особено значение за добрия метаболизъм – ускоряват изпразването на чревния тракт и стабилизират на нивата на захарта в кръвта. Гелоподобната смес, която образуват в стомаха, дава чувство за ситост и се препоръчва за регулиране на апетита.

Начин на употреба:
1 до 2 ч.л. покриват напълно препоръчителната дневна доза алфа-линоленова киселина (1.6 г на ден). За по-добър ефект, накиснете във вода, което ще направи семената богати на ензими. Ще получите лека консистенция, подобна на желе. Може да добавяте семената от чия към овесени ядки, шейкове, сурови десерти, енергийни барове, салати, йогурти и печива. Приемането на чиа, която не е смляна или накисната не е препоръчително, защото може да раздразни стомаха. Имайте предвид, че чията абсорбира вода в количества 7 до 10 пъти теглото си, така че е добре да увеличите приема на течности, докато я приемате  –  при недостиг на вода, семената ще започнат да усвояват течности от стомашните сокове и това може да предизвика дискомфорт.

Хранителна стойност в 100 г чия:
Енергийност 486 kcal
Вода 5.80 г
Протеини 16.54 г
Липиди (мазнини) 30.74 г
Въглехидрати 42.12 г
Фибри 34.4 г

Минерали:
Калций (Ca) 631 мг
Желязо (Fe) 7.72 мг
Магнезий (Mg) 335 мг
Фофор (P) 860 мг
Калий (K) 407 мг
Натрий (Na) 16 мг
Цинк (Zn) 4.58 мг

Витамини:
Аскорбинова киселина (Витамин C) 1.6 мг
Тиамин (Витамин B1) 0.620 мг
Рибофлавин (Витамин В2) 0.170 мг
Ниацин (Витамин В3) 8.830 мг
Алфа-токоферол (Витамин Е) 0.50 мг
Витамин А 54 IU

Липиди:
Мастни киселини, наситени 3.330 г
Мастни киселини, мононенаситени 2.309 г
Мастни киселини, мониненаситени 23.665 г
Холестерол 0 мг

**************************************

Семената от чиа са малките, сиво-черни семенца на Salvia Hispanica , която е често срещана в районите на Централна и Южна Америка, особено в Мексико и Гватемала. Има много полезни свойства, но е важно да не прекалявайте в количество, в противен случай рискувате да се получи обратен ефект.
• Те са изключително богати на мастни киселини от серията Omega 3 и 6, в много добре усвоима форма.
Това са два вида мастни киселини наричани също “добри” , които са от съществено значение за нашето тяло, тъй като помагат за намаляване на нивата на триглицеридите и поддържат здравето на сърцето.
• Имат невероятно противовъзпалително действие и са полезни при всички заболявания свързани с възпаления, като например хипотиреоидизъм, хиперхолестеролемия, тип 2 диабет.
• Помагат да се съхрани паметта (поддържат мозъка и мозъчната дейност) , както и правилното функциониране на централната нервна система.
• Регулира баланса в имунната система.
• Чиа семената са с високо съдържание на качествен протеин, много по-високо, отколкото повечето растителни храни, както и с високо съдържание на калций, магнезий и фосфор. Всички тези хранителни вещества са от съществено значение за здравето на костите и мускулите и са особено интересни за активно спортуващите.
• От хранителна гледна точка, тези семена са богати на много други вещества, важни за нашето благосъстояние, включително витамини, белтъчини, желязо, минерали, фибри, както и всички незаменими аминокиселини, които тялото ни не може да произвежда само по себе си и следователно трябва да поеме чрез външни източници.
Приблизително 95% от фибрите на Чиа семената са неразтворими и няколко проучвания показват, че потреблението им е свързано с по-нисък риск от развитие на диабет. В допълнение, част от неразтворимите влакна може да ферментира в червата, насърчавайки образуването на късоверижни мастни киселини, като по този начин подобряват здравето на дебелото черво.
Семената от чиа могат да бъдат използвани от тези, които имат за цел да намалят теглото си, благодарение на тяхния засищаш ефект и усвояването на много вода, като помагат в борбата с глада между храненията .

Видяхме качествата на тези скъпоценни семена, но е важно да кажем , и кога трябва да се ограничават !
Що се отнася до недостатъците на чиа, през 2009 г. EFSA (Европейски орган за безопасност на храните) публикува текст, който казва, че консумацията на Чиа семена не е свързано с неблагоприятни последици, но:
Семената от чиа могат да понижат кръвното налягане, затова тези, които страдат от ниско кръвно налягане трябва да ги употребяват в малки количества.
Значителното усвояване на вода от тези семена е полезено за ограничаване на усещането за глад, но прекаляването може да доведе до нарушения като дълги забавяния по червата и последваща бурна ферментация, подуване на корема и запек . Не се препоръчва на страдащите от дивертикулоза.
Лекарствата, с които семената от чиа могат да си взаимодействат са тези, използвани при лечението на пациенти с диабет: използвайки ги едновременно рискувате прекомерно понижение на нивата на глюкозата в кръвта и по този начин риск от хипогликемия. Затова моля консултирайте вашия лекар, за съчетаването на двете.

Можем да кажем, че Чиа семената са несъмнено богати на ценни вещества и много полезни, когато не се прекалява с тяхната употреба , като максималната дневна доза не трябва да надвишава 25 грама.

Пролетна зелена салата с маслини и яйце

Зелената салата е най-свежата салата – символ на пролетната кухня. В рецептата може да се включат и други зеленчуци или да се пропуснат някои от дадените.

Пролетна зелена салата с маслини и яйце

Пролетна зелена салата с маслини и яйце

Продукти:
две салатки / марулки
1 връзка пресен лук
½ връзка пресен чесън
оцет
зехтин
сол
джоджен
магданоз
маслини
1 яйце

Начин на приготвяне:
Салатката може да се нареже с нож, но много по-добре е да се накъса с ръце. Така тя няма да се смачка и ще остане много по-дълго време свежа. Освен това, твърди се, че когато салатката се реже с нож, от контакта с метала зеленчукът губи голяма част от полезните си свойства, а когато се къса с ръце, те се запазват. Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Добавят се и нарязаните магданоз и джоджен. Салатата се подправя с оцета, зехтина и солта и разбърква, за да се овкусят добре зеленчуците. Най-отгоре се слагат маслините и нарязаното яйце.

Гъбена супа

Рецептата за гъбена супа е от кухнята на остров Крит. С два вида печурки – бели и кафяви. Белите са по-воднисти, а кафявите са по-стегнати, имат по-интензивен вкус и лек аромат на орехи.

Гъбена супа

Гъбена супа

Продукти:
500 г бели печурки
500 г кафяви печурки
1 глава лук
50 мл бяло вино
бучка масло
1 връзка пресен лук
1 връзка копър
1 жълтък
100 мл олио /зехтин/
сокът от 1 лимон
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:
Гъбите се почистват и се режат на тънко, а пресният лук и копърът се наситняват. Старият лук се наситнява и се запържва в олиото. Добавят се гъбите и също се запържват. Наливат се виното и 1,2 л вода, добавят се маслото, пресният лук и копърът и се готви 20 минути, под капак. Жълтъкът се разбива с лимоновия сок и към тях се налива малко от супата. След това застройката се добавя към супата и тя се овкусява със сол и прясно смлян черен пипер.

Източник

 

Салата с печени чушки

Една салата с дъх на лято. Със замразените във фризера печени чушки, я приготвям често и през зимата.

Салата с печени чушки

Салата с печени чушки

Продукти:
10 червени чушки
1/2 връзка магданоз
4 скилидки чесън
зехтин
оцет
сол

Начин на приготвяне:
Чушките се изпичат и обелват. Подреждат се в подходяща чиния и се посоляват. Чесънът и магданозът се нарязват на ситно, и заедно с оцетa и зехтина, се добавят към салатата.

Класически френски омлет

Класически френски омлет

Класически френски омлет

При френския омлет първо се сипват в тигана разбитите яйца (и подправки), после се слага плънката и накрая се сгъва. Докато при италианската фритата например всички съставки се смесват още в началото с яйцата. Французите казват, че най-важното нещо за хубавия омлет е тиганът. Те използват тежък чугунен тиган, но и този с незалепващо покритие върши работа. За 1 омлет са нужни 3 яйца, 1 с. л. масло и тиган с диаметър 20 см.

Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват леко с вилица – не бива да се получава много пяна. В тиган се слага маслото. То не трябва да е горещо, трябва да може да се пипне с пръст. Разбитите яйца се сипват в тигана и се разпределят с вилица, като леко се разбъркват, докато се втвърдят. С помощта на шпатула се повдигат краищата на омлета, за да изтече към дъното останалата отгоре течна част. Плънката се разпределя в средата, по диаметъра. Тиганът се наклонява първо в срещуположна на дръжката посока и с шпатула се захлупва една трета от омлета. После с помощта на шпатула се сгъва отгоре и другата част. Целият омлет се сервира в чиния, с шева надолу. Може да се поръси с пармезан.

Варианти за плънка на омлета:
– бяло сирене, домати, спанак и лук;
– нарязана на кубчета шунка и настърган кашкавал;
– сотирани гъби, печен пипер и зелен лук.

Източник