Това е една от най-популярните и най-сполучливи рецепти за козунак. Рецептата е на Роси от блога Кулинарен еликсир. Досега бях приготвяла козунаците с прясно или кисело мляко, но тази година реших да опитам и тази нова рецепта. Резултатът е чудесен!
Продукти :
2 малки яйца + 1 белтък
100 г заквасена сметана
80 г бяла захар
30 г масло
20 мл олио
15 г прясна мая /или 10 г суха мая/
2 с.л. лимонов сок
настъргана кора от половин лимон
1 капсула есенция ванилия
480 г бяло брашно
малка щипка сол
стафиди, накиснати в тъмен ром
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в малко топла водичка и се добавя 1 ч.л. захар и 1 с.л. брашно.
Брашното се пресява три пъти и му се добавя щипка сол. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се сметаната и се бърка до хомогенизиране.
Аз използвам хлебопекарната машина, за да ми омеси хубаво тестотo.
В контейнера слагам разбитите яйца със сметаната, след това маята, добавям и част от брашното /300 г/ и включвам програмата за месене на тесто. Постепенно добавям мазнината – смесените разтопено масло и олио. Добавям постепенно и останалото брашно. Добавям лимоновия сок, кората и есенцията ванилия. Тестото се меси в машината, докато стане еластично и нелепнещо. Оставя се да втаса на топло. Отново се измесва и отново се оставя да втаса.
Ако не използвате машина:
Брашното се пресява и се прави кладенче, в което се слагат разбитите със захарта яйца. Прибавя се сметаната, втасалата мая, есенциите и лимона. Тестото се меси и от време на време се добавя по малко от разтопеното масло, смесено с олиото.Месенето продължава докато тестото започне да прави едри мехури. Покрива се и се оставя да втаса на топло. Отново се измесва и отново се оставя да втаса.
Формата за печене се намазва с масло и се покрива с хартия за печене. Така по-лесно ще се извади готовият козунак.
Правят се три фитила. /1 фитил е около 300 г/ Всеки от тях се разточва леко, намазва се добре с масло по средата (за да се запази плитката), поръсва се с отцедените стафиди и се сгъва на две или се прави руло. От тези фитили, добре намазани с масло, се сплита плитка, без да се стяга и се поставя във формата. Краят се пъхва отдолу и се скрива.
Намазва се обилно отгоре с жълтък, посипва се със захар, сусам и се набожда с бадеми или се поръсва с филирани бадеми. Оставя се да втаса – докато съдовете се напълнят.
Слага се да се пече в предварително загрята фурна на 180* (160 с вентилатор) около час. Дали e опечен, се познава, като се боднe с тънка клечка, по която не трябва да остава тесто.
Източник
Креми, ама какви златисти, пухкави козунаци красят трапезата ти! Наистина изглеждат чудесно! А вкусът – убедих се, че е чудесен.
Прегръдки най-сърдечни!
Благодаря, мила Гери! Тази година правих три големи козунака, два от които за подарък и реших да са по трите различни рецепти. Чудесен повод да пробвам и тази, толкова популярна рецепта.
Тъкмо си мислех за тебе, защото днес за обяд реших да приготвя трахана, когато пристигна коментара ти 😉
Прегръдки и от мен и сърдечни поздрави!
Еха, страхотен си го докарала, Креми! Големи сте подстрекателки значи с тез и козунаци и ще взема някой слънчев ден и аз да направя. А започна ли – със сигурност ще бъде по тази толкова изпробвана рецепта – няма лош отзив за този козунак.
Поздрави, Емка и хубава, спорна седмица на теб!
Пепче, благодаря! Ще го направиш, няма къде да сбъркаш. Има няколко правила, които да следваш – продуктите да са на стайна температура, да е топло помещението, в което се меси, маята да се активира предварително, а захарта – да е разтворена. Мазнината се добавя на части към вече омесеното тесто. За захарта – ако искаш по-сладък козунак, т.е. сложиш повече захар, няма да стане на конци. Изборът е твой. Ако искам да го направя на конци, слагам малко захар и добавям течна стевия.
Тази година пътувахме за празниците и правих за трите къщи козунаци – по един от всяка рецепта. И другите ми две рецепти са много сполучливи – свекърва ми ме е учила, а тя е майстор на тестените изделия. От десетина години поне, все по тях съм месила козунаците.
На мен ми е лесно – за месенето използвам машината, за втасването – също. Като оформя плитките, слагам съда да втаса под едно електрическо одеяло – иначе, ако чакам на стайната температура през този сезон, отнема много време.
Когато нямах машина, затоплях стаята до температура да се стои по къс ръкав в нея и започвах едно безкрайно блъскане на тестото по масата. Чак съседите идваха да питат какво става 😉 Това е цялата работа.
Хубава слънчева седмица и на теб и прегръдки!